Thursday, 21 September [ ]

Света София, Истанбул (Haga Sofia)

5.0 3

Храмът Света София в Истанбул безспорно е най-мащабният и най-внушителният исторически паметник, завещан от Византия. Наричана още Църквата на мъдростта тя представлява бивш православен храм, превърнат по-късно в джамия, а днес – в музей. Разположението на Света София е непосредствено срещу Синята Джамия (Blue Mosque) в Старата част на Истанбул (Istanbul).

В продължение на почти хиляда години, до завършването на Катедралата в Севиля през 1520 г., Света София е най-голямата катедрала в света. И днес огромният храм е едно от най-големите покрити пространства на нашата планета, което впечатлява с архитектурата си.

Храмът Света София се счита за най-внушителният паметник на Византийското изкуство. Изграден е от двама гениални архитекти - Антимий (Anthemios) от Тралес и Исидор (Isidoros) от Милет през 532-537 година. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527-565), църквата е част от дворцовия императорски комплекс.

Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца". Юстиниан желае църквата Света София да бъде по-голяма от храма на цар Соломон в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят.

Размерите на храма са повече от грандиозни – на дължина достига 120 м, на ширина - 72 м, височина на купола е 60 м, а диаметърът е 30 м. Сградата е уникално съчетание между централно-куполния и базиликален похват във Византийското строителство по онова време.

Централната част на Света София е с дължина 70 м и ширина 33 метра, силно осветена от извисяващия се към небето свод с 40 прозореца, разположени в основата на купола. Двете странични галерии са отделени от голямата централна зала със 110 изящни мраморни колони.

За вътрешната украса от всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя набавили разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които, преработени от изкусните столични майстори, засияли във вътрешността на храма. Стените били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи сцени от Библията.

След покоряването на Византийската империя през 1453 г., новите завоеватели премахнали иконостаса и амвоните на Света София, замазали фреските и мозайките и превърнали Великата църква в джамия; вътре изписали сури от Корана, а отвън издигнали четири високи минарета.

След обявяването на Турция за република и преместването на столицата в Анкара, с личната инициатива на Кемал Ататюрк храмът Света София е превърнат в музей.

Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата, а над царските двери - на св. Богородица с Младенеца.

В горната галерия на храма Света София в Истанбул са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им. От Османският период в катедралата-музей са съхранени олтар (mihrab), амвон (minbar), трона на султана (максурой), два огромни свещника подарени от Сюлейман II през 1526 г., а при Мурад III са донесени от Пергам огромните алабастрови съдове, в които е била съхранявана светена вода.

:
(3 )